Дхарма

Дхарма е концепция с изключително значение в хинду философията, в будизма, джайнизма и за сикхите. Трудно е да се даде едно единствено определение на „дхарма”, тъй като думата има дълга и богата история и се простира върху сложен набор от значения и интерпретации. Няма една единствена дума, с която дхарма да може да се преведе на западните езици, но смисловото й семейство включва понятия като „закон”, „ред”, „дълг”, „обичай”, „качество”, „модел”.

В хиндуизма дхарма означава това поведение, което се приема, че е в съгласие с „рта” – редът, който прави възможни съществуването на живота и вселената, и включва задължения, права, закони, начин на държание, добродетели и „правилен начин на живот”. В будизма дхарма означва „космическия закон и ред” и се отнася към ученията на Буда. Дхарма в джайнизма се свързва с ученията за „тиртханкара” и с идеята за пречистването и моралната транформация на човешките същества. За сикхите думата „дхарм” означава „пътя на праведността и на правилната религиозна практика”.

Езиковият произход на „дхарма” е от корена „дхр” – „държа, поддържам, пазя”, който носи още значението – „това, което е установено или е устойчиво”, и оттук има смисъла на „закон”. Терминът произлиза от по-старата основа „дхарман” с буквално значение „поддръжник, носещ”. Метафорично дхарма означава „поддръжник” и „подкрепа” от божествения свят.

Имайки предвид значението на дхарма като „държа, удържам”, можем да кажем, че дхарма е това, което управлява посоката на промяната чрез не-участие в промените, т.е. това е онзи принцип, който остава постоянен. Значенията на думата дхарма зависят от контекста, но в общи линии смисловите насоки са: установен или устойчив, постоянно правило, статут, закон, практика, навик, задължение, право, правосъдие, добродетел, морал, етика, религия, религиозно качество, добри дела, природа, характер, качество, свойство. Но всяко от тези определения е непълно, защото всичките тези думи не предават цялостното значение на дхарма. В общ смисъл това е „правилен начин на живот” и „правилен път”.

В митологичен смисъл дхарма е космическият закон, правилата, които създават вселената от хаоса, както и ритуалите. Постепенно значението се разширява – в определен контекст дхарма обозначава навиците на човек, приемани за необходими, за да може нещата във вселената да бъдат в ред, принципи, които предотвратяват хаоса, навици и действия, необходими за всяка сфера в живота – обществото, семейството, природата, както и на индивидуално ниво. Дхарма е това поведение, което е правилно, уместно и морално почтено.

Противоположното на дхарма е „адхамра” – означава, в най-общ смисъл, това, което е срещу природата, неморално, неетично, погрешно или незаконно.

В хинду философията думата дхарма съдържа по-обощаващото значение на космически принцип, космически закон, който свързва причината и следстивето чрез субекта. Дхарма има още и ритуално значение. Ритуалът е свързан с космичното и дхарма се отнася към обредното посвещаване в принципите, чрез които боговете са създали реда от безредието, света от хаоса. 

И така от ритуалния и космичен смисъл на дхарма като връзка на нашия свят с мистичната вселена, концепцията се развива до етично-социален смисъл със значение на връзката на човек с човек и на човека с  останалите форми на живот.